Вход потребители

  • strict warning: Non-static method view::load() should not be called statically in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/views.module on line 879.
  • strict warning: Declaration of views_handler_field_user::init() should be compatible with views_handler_field::init(&$view, $options) in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/user/views_handler_field_user.inc on line 0.
  • strict warning: Declaration of views_handler_field_comment::init() should be compatible with views_handler_field::init(&$view, $options) in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/comment/views_handler_field_comment.inc on line 0.
  • strict warning: Declaration of views_handler_field_comment_username::init() should be compatible with views_handler_field::init(&$view, $options) in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/comment/views_handler_field_comment_username.inc on line 0.
  • strict warning: Declaration of views_handler_filter::options_validate() should be compatible with views_handler::options_validate($form, &$form_state) in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/handlers/views_handler_filter.inc on line 0.
  • strict warning: Declaration of views_handler_filter::options_submit() should be compatible with views_handler::options_submit($form, &$form_state) in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/handlers/views_handler_filter.inc on line 0.
  • strict warning: Declaration of views_plugin_style_default::options() should be compatible with views_object::options() in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/plugins/views_plugin_style_default.inc on line 0.
  • strict warning: Declaration of views_plugin_row::options_validate() should be compatible with views_plugin::options_validate(&$form, &$form_state) in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/plugins/views_plugin_row.inc on line 0.
  • strict warning: Declaration of views_plugin_row::options_submit() should be compatible with views_plugin::options_submit(&$form, &$form_state) in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/plugins/views_plugin_row.inc on line 0.
  • warning: Creating default object from empty value in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/comment/views_handler_field_comment_username.inc on line 33.
  • warning: Creating default object from empty value in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/comment/views_handler_field_comment_username.inc on line 33.
  • warning: Creating default object from empty value in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/comment/views_handler_field_comment_username.inc on line 33.
  • warning: Creating default object from empty value in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/comment/views_handler_field_comment_username.inc on line 33.
  • warning: Creating default object from empty value in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/views/modules/comment/views_handler_field_comment_username.inc on line 33.
pavelan

 

На 31.08.2013 г. фондация "БлуЛинк" и ПП Зелените внесоха следното становище по отношение на искането за издаване на инвестиционен клас А на проекта за застрояване на Карадере.


До Българска агенция за инвестиции

До Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

До

Министерството на инвестиционното проектиране

 

Копие

Министерство на околната среда и водите

Копие
Министерство на регионалното развитие и благоустройството

 

Относно: Сертификат за приоритетен инвестиционен проект на „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт“ (Фаза 1) 

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Обръщаме се към Вас за да изразим нашата позиция във връзка с текущата процедура за издаване на Сертификат за приоритетен инвестиционен проект на „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт“ (Фаза 1). Считаме, че е абсолютно недопустимо да се издаде сертификат за приоритетен инвестиционен проект на „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт“ поради следните нарушения на правилата за издаване на такъв сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), както и на правните норми свързани с инвестиционното проектиране, финансовата сигурност и околната среда:

  1. Проектът репродуцира порочният модел на безконтролно застрояване на природните дадености на България с цел спекулативно набавяне на инвестиционен капитал за краткосрочна финансова облага на собствениците, без оглед на краткосрочните и дългосрочни вредни въздействия върху местните общности.
  2. Проектът съдържа подвеждаща и непълна информация относно параметрите на застрояване и икономическа рентабилност. Маркирането му като „еко“ и „зелен“ не отговаря на европейските норми и изисквания за природосъобразно развитие в защитени природни територии.
  3. На практика липсват капитали, с които да се реализира проекта. Напротив, търсеният сертификат за приоритетен инвестиционен проект има за цел да подпомогне набавяне на капитал по спекулативен начин от рискови чуждестранни и/или офшорни инвеститори и крие потенциал от вредни ефекти за икономиката и демокрацията в България.
  4. Проектът пряко застрашава възможностите за устойчив поминък на местните общности в гр.Бяла и с.Горица, по смисъла на европейското законодателство за устойчиво развитие, като им отнема главния природен ресурс, въз основа на който би могло да се осъществи подобно развитие – природната зона Карадере и прилежащите й плажове, дюни и горски масиви. Вместо това, проектът цели да реализира поредната вълна на интензивно застрояване в ценни природни зони, по порочния модел прилаган в общини като Несебър и Банско, като в случая печалба ще извлече единствено фирмата-собственик на терените.
  5. Противно на твърденията на община Бяла, проектът предизвиква сериозна съпротива сред обществеността от самото си създаване (за сведение, www.karadere.info, фейсбук групи „Да спасим Карадере“ https://www.facebook.com/groups/karadere.save/, Let’s Try to Save Karadere https://www.facebook.com/groups/18570647161/), като на практика не са предприети никакви мерки за информиране на обществото, сравняване на алтернативите и отговорно вземане на решения за бъдещето на района от страна на местните власти и инвеститорите.
  6. Проектът пряко застрашава защитени природни територии от европейската мрежа Натура 2000 (защитена зона Плаж Шкорпиловци BG0000100 и защитена зона Камчийска планина BG0002044) и очакваните негативни последици от него са вече предмет на активно наблюдение от страна на български и чуждестранни природозащитни организации, международната преса и ЕС. По специално той ще доведе до пряко трайно увреждане на природозащитния статус, а оттам и до целите на опазване на защитените зони на следните местообитания и видове: местообитание 1130 „Естуари”, местообитание 2110 „Зараждащи се подвижни дюни”, местообитание 2120 „Бели дюни”, местообитание 91МОБалкано-панонски церово-горунови гори” и свързаните с него горски видове птици, видра (Lutra lutra), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), пъстър смок (Elaphe quatorlinenata). С това той нарушава чл. 6 (3) на Директива 92/43 на ЕС  във връзка с чл. 31 и 32 на ЗБР.

Това становище е изработено и внесено в изпълнение на устава на Фондация „БлуЛинк,“ според който фондацията си поставя за цел  „да способства за съхраняване и опазване на околната среда, да подпомага развитието на демокрацията на гражданското общество, да съдейства за утвърждаване на нормите и ценностите на обединена Европа в България, да насърчава развитието, ефективността и единодействието на неправителствения и нестопански сектор, да създаде независим форум за свободен обмен на информация, свързана с целите на фондацията, да способства за свързването в електронна мрежа на неправителствените организации и останалите участници в обществения процес.“  Въз основа на тези цели, моля да възприемете Фондация „БлуЛинк“ като засегната страна по процедурата за издаване на сертификат за приоритетен инвестиционен проект на „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт“ (Фаза 1) и да ни информирате за последващите развития, стъпки и действия на държавната администрация спрямо този проект.

Анонимен
kdAdmin

СДП "Балкани" внесе на 16.05.2011 жалба до Министъра по околна среда и водите Нона Караджова против становище по екологична оценка No БС - 6- 1/ 11.03.2011г издадено от директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сеознно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла. СДП "Балкани" отправи искане до МОСВ да отмени становището като нищожно и да изиска цялата официална преписка от РИОСВ – Бургас.

Прочетете тук пълен текст на жалбата и искането, или ги свалете като .pdf.

До Министъра по околна среда и води

Ж А Л Б А

Изх. No 0490/16.05.2011
От:
Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Адрес на офис: ул. „Цанко Церковски” No 67, вх. В, ап. 3, София 1421, Тел: 02/ 9631470, Факс:02/ 9633193, Ел.поща: office@balkani.org, Адрес на регистрация: бул.Драган Цанков No 8, 1164 София. Булстат 831467860;
Адрес за кореспонденция: София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх. В, ет. 2, ап.3
www.balkani.org,
представлявано от Александър Дуцов – Председател на Управителния съвет (УС);

Против:

Становище по екологична оценка No БС - 6- 1/ 11.03.2011г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сеознно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла.

УВАЖАЕМА
ГОСПОЖО МИНИСТЪР!

Моля да отмените, като нищожен и незаконосъобразен и неправилен обжалвания административен акт по следните съображения:

1. Със становище по екологична оценка се одобрява „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сезонно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла. По своите характеристики подробния устройствен план представлява конкретен проект, както по отношение мащаба на дейността, така и по отношение на детайлността на нейното описание. Процедурата по екологична оценка пренася в българското законодателство процедурата за Стратегическа Екологическа Оценка по Директива 2001/42/ЕИО и следва да се прилага за одобряване на планове и програми на от голям мащаб, като тя не може да измести действието на процедурите по ОВОС въведени с директива 85/337/ЕИО изменена с директиви 97/11/ЕИО и 2003/35/ЕИО.

Въпреки, че настоящият проект се нарича “подробен устройствен план” по своят мащаб и детайлност той представлява проект и инвестиционно предложение, следователно релевнтанаа процедура за неговата оценка и съгласуване е процедурата по ОВОС. Непровеждането на адекватна процедура лишава проекта от адекватна оценка на въздействието върху околната среда, както и от провеждането на адекватно обществено обсъждане на неговите въздействие със заинересованата общественост.

Издаденото съгласувателно становище по екологична оценка следователно е нищожно и нерелевантно спрямо вида на дейността и следва да бъде отменено, като такова.

2. Моля да отмените обжалвания акт, като нищожен, поради непроведена задължителни стъпки от съвместената процедура по оценка за съвместимост. По специално Сдружение за дива природа БАЛКАНИ е готова да докаже със свидетели, че доклада за оценка за съвместимост не е бил предоставен за достъп на страницата на РИОСВ в периода октомври 2010 година – март 2011, като страницата на РИОСВ – Бургас е мониторирана ежеседмично. В случай, че РИОСВ представи документи, че това е било направено, твърдим, че тези документи са подправени и че става дума за престъпление и подправяне на документи.

След публикуване на решението с интернет търсачката Google беше направено търсене и доклада беше намерен на връзката www.riosvbs.eu/files/os_4252.doc, но в горния период не имало видима връзка към този доклад от страницата на РИОСВ – Бургас.

С това не са изпълнени императивните изисквания на чл.25, ал. 1 на Наредбата за оценка на съвместимостта на пла Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, във връзка с чл. 31, ал.4 на ЗООС и процедурата е проведена при съществени процедурни пропуски. Тези пропуски водят до невъзможност на заинтересованите страни да внесат възражения, а в конкретния случай и да обжалват в законовия срок обосновано не законосъобразността на издадения акт.

3. Издадения акт е незаконосъобразен. Не са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР по отношение на въздействията върху предмета и целите на защитена зона Камчийска планина BG0002044.

В рамките на проведената процедурата е бил изготвен дОС отговарящ на формалните изисквания на законодателството по отношение на формата и структурата на доклада.

При прегледа на съдържанието обаче става ясно, че всички изводи и констатации на доклада се опират на едно основно същностно твърдение, а именно че имотите които пряко ще бъдат засегнати от инвестиционното намерение няма местообитания на видове предмет на опазване и следователно инвестиционното предложение няма да окаже никакво влияние. В доклада това състояние на нещата се обяснява със следното общо и недоказано твърдение цитираме: (стр. 27) “Реализирането на плана не предполага дълготрайно въздействие върху видовия състав на характерната дива фауна и вероятната подмяна на птиците предмет на опазване в ЗЗ „Камчийска планина“ със синантропни видове поради това, че територията за която се изготвя плана е разположена в околностите на с. Горица и до скоро е била обработвана, което е свързано с наличието на хора и машини в тези имоти”.

Твърдението на доклада е невярно и необосновано – както ясно е видно от снимките в дОВОС територията на инвестиционното намерение е реално трайно запустяла територия необработвана от дълго време превърнала се в трайно затревена територия с разпръснати храсти.

Невярно е и твърдението на точка 3 от мотивите на обжалването решение, че дОС е оценил преките въздействия върху видовете и техните местообитания, както и всички косвени въздействия върху съседни местобитания.

Двете цитирани по-горе твърдения на дОС, заедно с цитираните мотиви в решението на директора на РИОСВ са неверни, а твърденията в дОС не са подкрепени с никакви доказателства.

По специално:
3.1. Никъде в дОС не е направена оценка на косвените въздействия върху съседните на инвестиционното намерение местообитания и видовете предмет на опазване. Такава очевидно липсва и констатациите в точка 3 от мотивите на решението са очевидно неверни.
3.2. Изводите на дОС, че на територията на инвестиционното намерение няма засегнати видове предмет на опазване не е подкрепено с НИКАКВИ научни доказателства. Липсват индикации за реално проведено собствени научни проучвания – дадени са насоки към някои използвани методики, но липсват каквито и да е било реални данни за самото проучване – полеви данни и резултати, дати на проучването, полева методика на проучването (трансект, точково и т.н.). Като цяло представената информация не доказва наличие на реално проведено научно изследване и събрана по повторяем начин научна информация, която да докаже направените изводи.
3.3. Напротив твърденията на автора, че на територията на инвестиционното намерение няма местообитания на нито един вид предмет на опазване влиза в пряко противоречие с някои от посочените (в текста те никъде не са цитирани) литературни източници. Цитираме, като доказателство копие от следните общодостъпни и общоизвестни, включтелно за широката публика, научни издания (копия са прилагани към жалба с изходящ номер Изх. No 0414/30.09.2010):

• Костадинова, И. и Граматиков, М. (ред). 2007. „Орнитологично важни места в България и Натура 2000”. БДЗП. София – копие от описание на класификация на местообитанията на птиците и по специално на кодове 34, 35, 87, статия за Камчийска планина.
• Костадинова, И. (съст.). 1997. „Орнитологично важни места в България”. БДЗП. София – статия за Камчийска планина.
• Нанкинов, Д., Симеонов, С., Мичев, Т., Иванов, Б. 1997. Фауна на България – том 26. Aves, част II. Институт по зоология – Българска академия на науките. Академично издателство „Проф. Марин Дринов” и издателство „Пенсофт” – статия за обикновената синявица Coracias garrulus.
• Симеонов, С. и Мичев, Т. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.
• Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездещите птици в България. БДЗП. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.

Всички видове за които, като доказателства са представени копия от научните публикации за тяхната биология са предмет на опазване в защитена зона „Камчийска планина”, като в жалбата сме описали единствено гнездящите видове птици, докато следва да е ясно, че като хранително местообитание по време на миграция мястото е местообитание и на всички видове хищни и щъркелови птици предмет на опзване. Както е видно при преглед на тези публикации преди всичко твърдението на автора, че в рамките на засегнатия имот, който понастоящем е зает от тревна растителност с храсти няма местообитания на видове предмет на опазване е невярно.

Цитираните видове могат да се разделят на две групи за които площта на инвестиционното намерение е гнездово местообитание.

Първата група са видове обитаващи тревни местообитания, според класификацията на „Орнитологично важни места в България” и на „Атлас на гнездещите птици в България” това включва: 34 степни и сухолюбиви степни местообитания по варовити терени, 35 тревни съобщества по сухи силикатни терени с разпръснати дървета и храсти, 87 пустеещи земи. Видовете от тази група със сигурност ще бъдат пряко засегнати от инвестиционното намерение, което пряко ще унищожи техните местообитания и следователно ще доведе до намаляване на разпространението им и влошаване на природозащитния им статус. Видовете от тази група са:
• дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra – В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.
• полска бъбрица Anthus campestris – Вида е по широко разпространение, но е предствен и в крайбрежните части.
• черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka. В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.

Втората група видове са свързани с храсталачни местообитания или места с разпръсната растителност от групи и ивици дървета и храсти, като в рамките на инвестиционното намерение вероятно се срещат в по-силно захрастените участъци и по границата с околните гори и с крайречната гора. Част от тези видове също има вероятност да бъдат пряко засегнати, като местообитанието им бъде драстично променено и стане в значителна степен неподходящо за тях, за тези които не са типични синантропи. Видовете от тази група са:
• обикновената синявица Coracias garrulous – вида обитава открити площи, включително обработваеми такива, с единични или ивици дървета или крайречни ивици. Района на инвестиционното намерение е изключително подходящо местообитание за вида и инвестиционното намерение пряко ще унищожи части от разпространението му.
• ястребогушо коприварче Sylvia nisoria – вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Има вероятност да се среща в района на инвестиционното намерения. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• червеногърба сврачка Lanius collurio - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• черночела сврачка Lanius minor - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии, както и в по-открити места с разредена храстова растителност. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• градинска овесарка Emberiza hortulana - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.

В този смисъл доклада за оценка за съвместимост не представя научни данни, които неопровержимо да изключат вероятността от увреждане на местообитания на видовете дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka и следователно не могат да се считат за най-добро научно познание. Нещо повече противно на изводите на дОС, публикуваната научна информация сочи вероятност за намаляване на разпространението на тези видове или за някои от тях най-малко намаляване на жизнеността в рамките на инвестиционното намерение. Член 6 (3) на Директива 92/43 включва в своя смисъл принципа за предпазливост (чл. 147 от договора за създаване на ЕО), като изисква във всеки един случай, когато не може да се отхвърли наличието на въздействия върху предмета и целите, във всички възможни аспекти произтичащи от проекта, решението за оценка на съвместимостта да се основава на това и решението за липса на въздействия да се основава само на най-доброто научно познание и на ясни научни доказателства за липса на въздействия – решение на съда на Европейските общности C-127/02– “Waddenvereniging and Vogelbeschermingsvereniging”.

Нарушаването на тези изисквания е довело до цялостен порок на взеотото решение и по специално до незаконосъобразен диспозитив на решението разрешаващ осъществяване на ИП при реална вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целита на защитена зона Камчиска планина, както и до невярна констатация на точка 2 от мотивите, че дОС е оценил преките въздействия на проекта.

4. На четвърто място изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР не са изпълнени в частта им да се оценят пълно всички кумулативни въздействия произтичащи от инвестиционното намерение във взаимодействие с други инвестиционни намерения.

Този порок е пряко свързан с неверния извод за липса на въздействия. Направената от нас констатация доказваща противното, императивно води до необходимост да бъде оценено въздействието, както на ниво зона, така и на ниво регион и страна. Тази императивна необходимост пряко произтича от преамбюла на Директива 92/43 посочващ целите на НАТУРА 2000, а именно в параграф десети, според който за възстановяването или запазването на видовете в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа, според приложение 3 на същата Директива залашаща научните критерии за оценка на тази взаимосвързаност, според чл. 32, ал. 2 на ЗБР и според Приложение 1 съответно на Директивата за екологична отговорност 2004/35/ЕО и Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

По специално релевантен е факта, че на територията на региона в който се намира защитена зона Камчийска планина, независимо отчитан като административна единица – област, или отчитан, като Черноморски биогографски регион с граници определени от съвета на Европа в съотвествие с критериите на приложение 3 на Директива 92/43, има масирано унищожаване на открити тревисти местообитания и местообитания с разпръснати храсти и дървета в резултат на издаване на разрешителни за строителство.

Това произтича от факта, че подобно на обжалваното тук решение и процедура, в повечето случаи тези застроявания са били съгласувани след процедура, която не е била основана на научна информация и наличието на местообитания на цитираните в по-горните тчоки видове е било скрито от административния орган. Кумулативния ефект от тези системни нарушения е намаляване на разпространението на видовете за целия регион и оттам неблагоприятен статус на вида.

Тези факти водят и до императивната необходимост нови подобни разрешителни да бъдат издавани за пасища, мери, ливади, изоставени земеделски земи само след като в резултат на оценка на кумулативните въздействия се установи, че на ниво регион не е значително увредено и намаляло разпространението на засегнатите видове птици и следователно не е влошен техния природозащитен статус. Противното води до възможност да не бъдат спазени целите на Директива 92/43. Също така противно на принципите на правото би било на основата на извършени нарушения да се оправдава извършването на последващо нарушение.

По надолу предоставме извлек от зоните, които имат идентичен предмет на опазване със зона „Камчийска планина”, които попадат в Черноморския биогеографски регион и за които би следвало да се направи такава кумулативна оценка преди съгласуване на инвестиционното намерение.

/таблицата е приложена като .jpg приложение и може да се свали отделно/

Искане:

Уважаема госпожо Министър,

Моля Ви, на основание всички горепосочени от нас пороци, да отмените като нищожно Становище по екологична оценка No БС - 6- 1/ 11.03.2011г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сеознно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла.

Моля да изискате цялата официална преписка от РИОСВ – Бургас.

Дата: 16.05.2011 г С уважение,

Александър Дуцов
Председател на Управителния съвет (УС)

Анонимен
kdAdmin

Жалба на Сдружение за дивата природа "Балкани", чрез която се изиска отменяне на решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА, поради пороци на доклада и процедурата за оценка на въздействие върху околната среда. Решението беше отменено от МОСВ в края на 2010 г. За да прочетете пълния текст на жалбата, натиснете заглавието.

До Министъра по околна среда и води
Чрез РИОСВ - Бургас

Ж А Л Б А

Изх. No 0414/30.09.2010
От:
Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Адрес на офис: ул. „Цанко Церковски” No 67, вх. В, ап. 3, София 1421, Тел: 02/ 9631470, Факс:02/ 9633193, Ел.поща: office@balkani.org, Адрес на регистрация: бул.Драган Цанков No 8, 1164 София. Булстат 831467860;
Адрес за кореспонденция: София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх. В, ет. 2, ап.3
www.balkani.org,
представлявано от Александър Дуцов – Председател на Управителния съвет (УС);

Против:

Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА

УВАЖАЕМА
ГОСПОЖО МИНИСТЪР!

Обръщаме се към вас на основание чл.120, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.149 от Административно-процесуалния кодекс.

В предвидения законов срок обжалваме административен акт – Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА. Решението е оповестено на интернет-страницата на РИОСВ - Бургас на 17 септември 2010 г.

Моля да отмените, като незаконосъобразен и неправилен обжалвания административен акт по следните съображения:

Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА е незаконосъобразно, защото:

1. На първо място не е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони да се подлагат на оценка за съвместимост, относно съответните въздействия. По специално порок на обжалваното решение, като краен акт на проведената процедура, е пълната липса на такава оценка по отношение въздействията върху предмета и целите на защитена зона Плаж Шкорпиловци - BG0000100. В дОС на инвестиционното намерение няма никакво споменаване на тази зона, нито впоследствие в мотивационната част на решението.

Това е пряко неизпълнение на императивна законова норма доколкото инвестиционното предложение се намира на около 100 метра от границата на защитената зона, като е сиутиарано непосредствено до река Кара дере и нейните северни склонове, които са част от тази защитена зона.

Нещо повече туристите/хората отсядащи в урбанизираната територия ще навлизат за рекреация и почивка в защитената зона – плажната ивица при река Кара дере, самата долина на река Кара дере.

Вероятните въздействия, чиято сила и значимост не са били взети в предвид и отчтетени по какъвто и да е било начин в рамките на проведената процедура са:
• Прогонване и безпокойство на животински видове и оттам увреждане на жизнеността на популациите им и влошаване на природозащитния статус;
• Засилено хищничество в резултат на привличане в местообитанията на видовете около урбанизираната територия на доместифицирани (кучета, котки) или синатропни (плъхове, лисици и др.) хищници.
• Засилена смъртност на популациите в резултат на събиране на индивиди за домашни любимци – специално по отношение на сухоземните костенурки или пряко унищожаване на индивиди – специално за пъстрия смок.
• Засилено утъпкване на дюнните местообитания в района на Кара дере.

Липсата на оценка на въздействията върху защитена зона Плаж Шкорпиловци - BG0000100 е съществен порок, доколкото коректното извършване на тази оценка би могло да повлияе и измени характера на крайния акт издаден от директора на РИОСВ, както в неговият диспозитив, така и в мотивационната му част.

2. На второ място изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР не са изпълнени и по отношение на въздействията върху предмета и целите на защитена зона Камчийска планина BG0002044.

В рамките на проведената процедурата е бил изготвен дОС отговарящ на формалните изисквания на законодателството по отношение на формата и структурата на доклада.

При прегледа на съдържанието обаче става ясно, че всички изводи и констатации на доклада се опират на едно основно същностно твърдение, а именно че имотите които пряко ще бъдат засегнати от инвестиционното намерение няма местообитания на видове предмет на опазване и следователно инвестиционното предложение няма да окаже никакво влияние. Има още едно съществено и релевантно твърдение на доклада – че всички видове птици опазване в защитената зона обитават горски местообитания.

В крайна сметка в точка 2 от мотивите на обжалването решение е записано, че дОС е оценил преките въздействия върху видовете и техните местообитания, както и всички косвени въздействия върху съседни местобитания.

Двете цитирани по-горе твърдения на дОС, заедно с цитираните мотиви в решението на директора на РИОСВ са неверни, а твърденията в дОС не са подкрепени с никакви доказателства.

По специално:

2.1. Никъде в дОС не е направена оценка на косвените въздействия върху съседните на инвестиционното намерение горски местообитания и видовете предмет на опазване. Такава очевидно липсва и констатациите в точка 2 от мотивите на решение БС - 19- 07/ 15.09.2010г са очевидно неверни.

2.2. Изводите на дОС, че на територията на инвестиционното намерение нито един вид предмет на опазване няма местообитания (трайно затревени и частично захрастени бивши ниви) и че всички видове предмет на опазване са горски е подкрепено с НИКАКВИ научни доказателства. Липсват индикации за реално проведено собствени научни проучвания – описана методика на проучването, полеви резултати и изводи. Липсват каквито и да е било цитати към конкретни научни публикации или непубликувана научна информация. В дОС в главата за използвана методика няма конкретно описание на полева методика, а са цитирани следните документи - Закон за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, произтичащите от тях нормативни документи, „Червена книга на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000”. От всички цитирани източници в нито един от тях няма нито дума за полеви методики за отчитане на птиците. Единствено в „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” има меотодики за класифициране на местообитанията и за оценка на вероятността за гнездене, които не е виднов дОС да са били реално използвани от автора.

2.3. Напротив твърденията на автора, че на територията на инвестиционното намерение нито един вид предмет на опазване няма местообитания и че всички видове предмет на опазване са горски влиза в пряко противоречие с някои от посочените (в текста те никъде не са цитирани) литературни източници. Прилагаме, като доказателство копие от следните общодостъпни и общоизвестни, включтелно за широката публика, научни издания:

• Костадинова, И. и Граматиков, М. (ред). 2007. „Орнитологично важни места в България и Натура 2000”. БДЗП. София – копие от описание на класификация на местообитанията на птиците и по специално на кодове 34, 35, 87, статия за Камчийска планина.
• Костадинова, И. (съст.). 1997. „Орнитологично важни места в България”. БДЗП. София – статия за Камчийска планина.
• Нанкинов, Д., Симеонов, С., Мичев, Т., Иванов, Б. 1997. Фауна на България – том 26. Aves, част II. Институт по зоология – Българска академия на науките. Академично издателство „Проф. Марин Дринов” и издателство „Пенсофт” – статия за обикновената синявица Coracias garrulus.
• Симеонов, С. и Мичев, Т. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.
• Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездещите птици в България. БДЗП. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.

Всички видове за които, като доказателства са представени копия от научните публикации за тяхната биология са предмет на опазване в защитена зона „Камчийска планина”, като в жалбата сме описали единствено гнездящите видове птици, докато следва да е ясно, че като хранително местообитание по време на миграция мястото е местообитание и на всички видове хищни и щъркелови птици предмет на опзване. Както е видно при преглед на тези публикации преди всичко твърдението на автора, че всички видове предмет на опазване са горски видове е явно невярно и показва пълно непознаване биологията на птиците, като цяло.

Цитираните видове могат да се разделят на две групи за които площта на инвестиционното намерение е гнездово местообитание.

Първата група са видове обитаващи тревни местообитания, според класификацията на „Орнитологично важни места в България” и на „Атлас на гнездещите птици в България” това включва: 34 степни и сухолюбиви степни местообитания по варовити терени, 35 тревни съобщества по сухи силикатни терени с разпръснати дървета и храсти, 87 пустеещи земи. Видовете от тази група със сигурност ще бъдат пряко засегнати от инвестиционното намерение, което пряко ще унищожи техните местообитания и следователно ще доведе до намаляване на разпространението им и влошаване на природозащитния им статус. Видовете от тази група са:
• дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra – В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.
• полска бъбрица Anthus campestris – Вида е по широко разпространение, но е предствен и в крайбрежните части.
• черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka. В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.

Втората група видове са свързани с храсталачни местообитания или места с разпръсната растителност от групи и ивици дървета и храсти, като в рамките на инвестиционното намерение вероятно се срещат в по-силно захрастените участъци и по границата с околните гори и с крайречната гора. Част от тези видове също има вероятност да бъдат пряко засегнати, като местообитанието им бъде драстично променено и стане в значителна степен неподходящо за тях, за тези които не са типични синантропи. Видовете от тази група са:
• обикновената синявица Coracias garrulous – вида обитава открити площи, включително обработваеми такива, с единични или ивици дървета или крайречни ивици. Района на инвестиционното намерение е изключително подходящо местообитание за вида и инвестиционното намерение пряко ще унищожи части от разпространението му.
• ястребогушо коприварче Sylvia nisoria – вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Има вероятност да се среща в района на инвестиционното намерения. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• червеногърба сврачка Lanius collurio - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• черночела сврачка Lanius minor - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии, както и в по-открити места с разредена храстова растителност. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• градинска овесарка Emberiza hortulana - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.

В този смисъл доклада за оценка за съвместимост не представя научни данни, които неопровержимо да изключат вероятността от увреждане на местообитания на видовете дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka и следователно не могат да се считат за най-добро научно познание. Нещо повече противно на изводите на дОС, публикуваната научна информация сочи вероятност за намаляване на разпространението на тези видове или за някои от тях най-малко намаляване на жизнеността в рамките на инвестиционното намерение. Член 6 (3) на Директива 92/43 включва в своя смисъл принципа за предпазливост (чл. 147 от договора за създаване на ЕО), като изисква във всеки един случай, когато не може да се отхвърли наличието на въздействия върху предмета и целите, във всички възможни аспекти произтичащи от проекта, решението за оценка на съвместимостта да се основава на това и решението за липса на въздействия да се основава само на най-доброто научно познание и на ясни научни доказателства за липса на въздействия – решение на съда на Европейските общности C-127/02– “Waddenvereniging and Vogelbeschermingsvereniging”.

Нарушаването на тези изисквания е довело до цялостен порок на взеотото решение и по специално до незаконосъобразен диспозитив на решението разрешаващ осъществяване на ИП при реална вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целита на защитена зона Камчиска планина, както и до невярна констатация на точка 2 от мотивите, че дОС е оценил преките въздействия на проекта.

3. На трето място изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР не са изпълнени в частта им да се оценят пълно всички кумулативни въздействия произтичащи от инвестиционното намерение във взаимодействие с други инвестиционни намерения.

Този порок е пряко свързан с неверния извод за липса на въздействия. Направената от нас констатация доказваща противното, императивно води до необходимост да бъде оценено въздействието, както на ниво зона, така и на ниво регион и страна. Тази императивна необходимост пряко произтича от преамбюла на Директива 92/43 посочващ целите на НАТУРА 2000, а именно в параграф десети, според който за възстановяването или запазването на видовете в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа, според приложение 3 на същата Директива залашаща научните критерии за оценка на тази взаимосвързаност, според чл. 32, ал. 2 на ЗБР и според Приложение 1 съответно на Директивата за екологична отговорност 2004/35/ЕО и Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

По специално релевантен е факта, че на територията на региона в който се намира защитена зона Камчийска планина, независимо отчитан като административна единица – област, или отчитан, като Черноморски биогографски регион с граници определени от съвета на Европа в съотвествие с критериите на приложение 3 на Директива 92/43, има масирано унищожаване на открити тревисти местообитания и местообитания с разпръснати храсти и дървета в резултат на издаване на разрешителни за строителство.

Това произтича от факта, че подобно на обжалваното тук решение и процедура, в повечето случаи тези застроявания са били съгласувани след процедура, която не е била основана на научна информация и наличието на местообитания на цитираните в по-горните тчоки видове е било скрито от административния орган. Кумулативния ефект от тези системни нарушения е намаляване на разпространението на видовете за целия регион и оттам неблагоприятен статус на вида.

Тези факти водят и до императивната необходимост нови подобни разрешителни да бъдат издавани за пасища, мери, ливади, изоставени земеделски земи само след като в резултат на оценка на кумулативните въздействия се установи, че на ниво регион не е значително увредено и намаляло разпространението на засегнатите видове птици и следователно не е влошен техния природозащитен статус. Противното води до възможност да не бъдат спазени целите на Директива 92/43. Също така противно на принципите на правото би било на основата на извършени нарушения да се оправдава извършването на последващо нарушение.

По надолу предоставме извлек от зоните, които имат идентичен предмет на опазване със зона „Камчийска планина”, които попадат в Черноморския биогеографски регион и за които би следвало да се направи такава кумулативна оценка преди съгласуване на инвестиционното намерение.

(Таблица 1 е приложена като илюстрация)

Искане:

Уважаема госпожо Министър,

Моля Ви, на основание всички горепосочени от нас пороци, да отмените Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА, като задължите директора на РИОСВ – Бургас да вземе решение на основание чл. 31, ал. 12, т. 2 на ЗБР, чл. 32, ал. 1 на ЗБР и чл. 28, ал. 1, т.2 на Наредбата за ОС.

Дата: 30.09.2010 г С уважение,

Александър Дуцов
Председател на Управителния съвет (УС)

Анонимен
kdAdmin

Сигнал за незаконна строителна дейност зад плажа на Кара дере, която се извършва след работно време от паркиран насред плажа булдозер през август 2010 г. Сигналът е подаден с препоръчана поща до всички изброени по-долу институтиции, от името на "Граждани за Карадере." Не е получен отговор от нито една институция. За да видите пълен текст на сигнала, натиснете заглавието.

До РИОСВ Бургас
гр. Бургас 8000
ул. Перущица 67
ет.3, п.к. 219

До РДНСК Варна
РДНСК-Варна. Варна 9000
бул. Цар Освободител № 76Г п.к. 249

Копие: МОСВ, МРРБ, Община Бяла
Копие БТВ, в-к „Капитал”, БТА

СИГНАЛ

От <име и адрес свалени от съображения за сигурност>

Уважаеми Госпожи и Господа,

Изпращаме Ви по компетентност сигнал за незаконно унищожение на дюнни и тревни природни местообитания от Прил. 1 на Директивата за хабитатите в района на местност Карадере, общ. Бяла, обл. Варна. По мои наблюдения през периона 15 – 20 август 2010 г. прочистването на дюнната и тревна растителност на терена се извършва от необозначен булдозер, всеки ден, в часовете след 17.00 – вероятно с цел да се избегне възможността от проверка. През останалата част от денонощието булдозерът домува върху дюните на девствения плаж Карадере. На обекта липсва каквото и да било обозначение за разрешени строителни дейности, което е в явно нарушение на закона, и допускаме, че се дължи на липсата на съгласувателни документи от компетентните органи.

Точното местоположение на обекта е непосредствено зад плажа на Карадере, вдясно от черния път от къде ? (гр. Бяла) за с. Горица, преди разклона на черния път за с. Шкорпиловци. Точните му GPS координати са 42.915598, 27.895421. Прилагаме фотографии на машината и на терена, в който се извършва дейността. Във връзка със сигнала бихме искали да извършите проверка в рамките на Вашата компетентност и да ни информирате дали поверената Ви институция е издалвала разрешителни за този обект по реда на ЗООС, ЗБР и ЗУТ.

Бихме искали да Ви обърнем внимание, че въпросния терен попадат в защитени зони по НАТУРА 2000 „Плаж Шкорпиловци” BG0000100 и „Камчийска планина” BG0002044, Считаме, че подобно увреждане на зоната може да доведе до санкции от ЕК.

Моля да ни информирате за резултатите от Вашата проверка в законоустановения срок.

С уважение,
<име свалено по съображения за сигурност> Дата: 22.08.2010 г.

Анонимен
kdAdmin

В този подробен сигнал местен човек насочва вниманието на институциите към редица нередности около промените в устройствения план, инвестиционното намерение, и действията на админстрацията при организацията на обществено обсъждане. Сигналът послужи като основание за последвалата отмяна в края на 2010 г. на издаденотоот РИОСВ-Бургас разрешение на строителство от Министерство на околната среда. Имената на сигналоподателя и други местни хора са свалени от текста по съображение за опазване на сигурността им.

До МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

До ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

До ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

До МИНИСТЪРА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

До МИНИСТЪРА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

До МИНИСТЪРА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ВАРНА

До ДО МЕДИИ

До ОБЩИНА БЯЛА, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ

ОТНОСНО:
1. ИЗВЪРШЕНА ПРОМЯНА ПРЕЗ 2008 Г НА ПУП НА ОБЩ. БЯЛА, С КОЯТО В РЕГУЛАЦИЯ ВЛИЗАТ НИВИ НА 2.5 КМ ОТ КАРА ДЕРЕ, ОТ ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ГОРИЦА, ОБЩ. БЯЛА, ОБЛ. ВАРНА
2. ИНВЕСТИЦИОННО НАМЕРЕНИЕ НА ФИРМА “ДАРМА ТЕКС” – гр. Бургас, ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ВИЛНО СЕЛИЩЕ ЗАТВОРЕН ТИП ОТ 3-ЕТАЖНИ “МАЛКИ” КЪЩИ, С ВИСОЧИНА 10 М ЗА 200 ДУШИ, В МЕСТНОСТТА “СВЕТЕРИЦА”, ВЪРХУ 55 ДЕКАРА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ

МОЛБА ЗА ПРОВЕРКА
от <името свалено от съображения за сигурност>
временен жител на с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна

Господин Министър Председател,
Уважаеми Дами и Господа – държавни служители,
Пиша ви, за да ви информирам и насоча вашето внимание върху нововъзникнало желание у поредните “строители на съвременна България”, което касае с. Горица (и оазиса девствена природа около него), общ. Бяла, обл. Варна, където живея от 21 години в собствена къща с двор.
Нашето с. Горица има около 70 местни жители - пенсионери и безработни, и е крайно изостанала в инфраструктурно отношение.
В селото имаме само едно дете на 8-9 г., майката е на 30-тина години, както и двама безработни 23 – 30 годишни младежи, всички останали сме над 50, преобладаващо на 70 – 80 години, а синовете, дъщерите и внуците ни живеят и работят в големите градове или в чужбина, като през лятото задължително прекарват отпуските си тук, в нашето райско кътче.
Няколкото асфалтирани улици са в окаяно състояние; няма тротоари; няма канализация; водопроводът е от 50-те години на миналия век и непрекъснато се появяват течове, някои продължаващи месеци наред. Официалната версия на общ. Бяла (изказвана на предшестващите кметски избори срещи с хората), е перманентното обещание, че ще се преасфалтират улиците, след като се прекарат нов водопровод и канализация, и се построи пречиствателна станция с европейски средства!?,.... но когато ги има!
В началото на това лято, от остарелия единствен трансформатор, протече напрежение 380 – 400 V и се повредиха електроуредите на половината село, истински късмет е, че няма пострадали хора.
В построената през 90-те години черква “Св. Св. Константин и Елена” има служба само на катедралния празник.
Нямаме пощенска станция, а служителите на Български Пощи от Бяла идват два пъти месечно, за да изплатят пенсиите и да съберат таксите за електроенергия и вода.
Въпреки че част от селото е разположено на главния път Варна – Бургас, маршрутките и автобусите (както и всички останали МПС) профучават с пълна скорост и без да преминават и спират в отбивката, където има автобусна спирка с бетонен навес, така че без личен автомобил сме напълно изолирани от света.
Природните дадености на района ни, обаче, са изключителни и все още непокътнати, което си е истинско чудо, предвид провежданото в последните 10 – 15 години варварско строителство по черноморското крайбрежие, превърнало пясъчните дюни в празни бетонови хотели-мастодонти (имам предвид близките Бяла, бившия къмпинг “Луна”, Обзор .....), а морето – в клоака.
Селото ни е разположено по склоновете на Камчийска Стара планина на около 200 м надморска височина, с панорамна гледка към морето, на 5 км по черен път до придобилата печална международна извесност в последните години местност Кара Дере (ръководител на проекта за построяването на вилни селища в нея, по хълмовете над морето, за 22 000 !!!! човека са арх. Г. Станишев и ..), и е заобиколено от девствени дъбови гори и поляни, където растат билки, гъби и разнообразна горска растителност и всякакви животни с изключение на вълци и мечки обитават местността (през недалечното соц. минало районът е бил една от ловните зони за отмора на властимащите, а др. Пенчо Кубадински е оградил огромна част от гората и населил в нея муфлони от Кавказ, които измряха изведени от естествената си среда), а във висините прелетните птици минават по вековния си път, известният Виа Понте.
Запленени от прелестната околност и морето, в продължение на последните 20 - 30 години, в селото са закупили дворни места и построили красиви къщи или реставрирали старите над 80 човека от всички краища на страната, включително граждани на Англия, Франция, Финландия, Германия, Холандия, Словакия, САЩ и бившия СССР. Наши “съселяни” са именитият български цигулар Васко Василев, концерт-майсторът виолончело на Софийската филхармония Христо Лалев, приживе нар. актриса Ружа Делчева, проф. Васил Казанджиев от ДМА, арх. Иван Янков и много други. Всички те и семействата им прекарват голяма част от свободното си време в селото, тези в пенсионна възраст се прибират в градските си жилища само за зимата, а други живеят тук постоянно, както и аз. Искам да посоча също факта, че в рамките на селото има още около 50 пустеещи имота.

И сега по същество.
През 2008 г Община Бяла, тихомълком, но формално спазвайки всички законови процедури (както си му е редът в една “правова” държава според думите на главния на Общината арх. Саралиев на проведената на 18. 11. 2009 среща в читалището на с. Горица ) е актуализирала Подробния Устройствения План на Община Бяла, включително на с. Горица, като с направените промени в регулация са включени земеделски земи, намиращи се на 2.5 - 3 км от селото край пътя за морето.
Отново подчертавам, че това е направено през зимния сезон, когато в селото преобладаващо са местните възрастни хора, които не е било трудно да бъдат “убедени” колко изгодна лично за тях е тази промяна в ПУП понеже многократно ще се повиши цената на бившите им ниви вече парцелирани за строеж. Така новият ПУП на Община Бяла става неоспорим факт, обявен в Държавен вестник, без голямата част от населението на Горица, което би могло да се опита да защити от това поредно грубо посегателство природата, да бъде информирано за промяната, която безвъзвратно ще разруши единственото богатсво и най-голяма ценност на селото ни - непокътната девствена околност и крайбрежие!
Така съвсем естествено, по добре известния и многократно отработен сценарий, идва следващата стъпка.
На 18. 11.2009 г, забележете в сряда, от 11.00 часа, в салона на бившето читалище на с . Горица се организира и провежда среща между местните жители и представители на фирма “Дарма Текс” - гр. Бургас, на която изготвилите проекта за природосъобразността на инвестиционното намерене на Фирмата да построи за служителите си?!?! ваканционно селище на 2.5 км от селото, го представиха на Горичани.
Селището ще бъде разположено върху терен от 55 декара земеделска земя (вече в регулация и с право за строеж) собственост на фирмата, граничещ с р. Черна река, гори (обитавани от защитения вид ..........) и земеделски земи, частна собственост на други лица и фирми.
На въпросното събрание “впечатляващо” беше представителството на Община Бяла в лицето на Зам. Кмета Георги Д. Касабов и Гл. арх. Саралиев, както и протоколиращия Гавен Еколог – вероятно такива са законовите изисквания по изпълненито на процедурата. На служебната официална маса присъстваха мълчаливо и две представителки (съжалявам, че не мога да цитирам имената им, но приятно впечатление правеше невинната им младост, както и различната етническа принадлежност на едната от тях) на РИОС, гр. Бургас!?!?, съгласувала фирмения проет. Тук веднага възниква въпросът поради каква причина съгласуването се извършва от Бургаската инспекция за околна среда, а не от Варненската - нали териториално сме във Варненска област. И ако това е някаква административна грешка, то тя трябва да бъде веднага коригирана от новия ни Министър по Екология, който вече показа своята твърда екопозиция и характер при отстояването да се спазват съществуващите в страната закони от всички (визирам случая с природен парк Витоша).
На събранието голяма активност прояви и Кметския наместник на с. Горица Г-жа Лиляна Маринова, напълно обяснима с това че тя е назначаем Кмет от община Бяла, а не пряко избран от жителите на селото, предвид малочислеността им. Тя обхождаше всеки в залата със списък за присъствие в ръка, на който написваше името на човека, а той съответно лично полагаше подписа си.
Аз, <име свалено от съображения за сигурност>, отказах да се подпиша, опасявайки се че този списък в по нататъшните процедурни стъпки на Фирмата за узаконяване инвестиционното им намерение ще бъде приложен и представен като съгласие на всички присъстващи с предстоящото убиващо природата ни ненужно строителство, с което аз категорично не съм съгласна. Съседката ми г-жа <име свалено от съображения за сигурност> се подписа с особено мнение, а всички останали доброволно, като омагьосани, положиха подписите си.
И имаше от какво да бъдат! Толкова омайващо звучаха думите на авторите, че вилното селището ще се състои от 25 китни малки къщички, “само” с партерен, първи и тавански етаж и височина 10 м, за ползване само от техните 200 !!! служители за отмора и възстановяване, а не за хотелиерски, или недай си Боже комерсиални цели. Мръсните канални води ще се пречистват до еди какво си ниво от собствената им пречиствателна станция и с тях ще поливат зелените си площи и дървета и нито грам нечистотия няма да се излее в Черната река, респективно да замърси морския ни залив през устието `и. Щели да посадят дървета, защото в селището застроената площ ще е само 30%, а зелената - 70%. И най-прекрасното за нас, жителите на Горица, е че на мястото на черния път, непроходим и при най-малък дъжд, Фирмата инвеститор ще построи нов път с ширина 12 м!!!. Така в селото ни ще настъпи голямо оживление, развитие и напредък.
На въпроса ми до Гл. архитект на общ. Бяла дали са уведомени и обезщетени собствениците, през чиито ниви ще се разшири пътя, отговорът беше че това не е никакъв проблем.
Цялата тази пародия би била смешна, ако да не е разрушително трагична за природата, за нас и за идните поколения.

В заключение, очаквам вашата бърза компетентна проверка и намеса по гореописания случай, за да може България в духа на новата екостратегия на правителството ни, наистина да се превърне в райския кът на Европа.

МОЛЯ ДА ПРОВЕРИТЕ:
1. КАКВА И ЧИЯ Е ФИРМА “ДАРМА ТЕКС” - ГР. БУРГАС, КОЯТО В МОМЕНТ НА СВЕТОВНА ФИНАНСОВА КРИЗА И РЕЦЕСИЯ НА СТРОИТЕЛНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ, ИМА НАМЕРЕНИЕТО И ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА ДА ЗАПОЧНЕ СТРОЕЖ НА НОВО ВИЛНО СЕЛИЩЕ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ГОРИЦА, НА 2-3 КМ ОТ МОРСКИЯ БРЯГ (КАРА ДЕРЕ), КЪДЕТО НЯМА ПЪТ, НЯМА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, НЯМА ВОДА, САМО НА 2.5 КМ ОТ СЕЛО С 50 ПУСТЕЕЩИ ИМОТА

2. ПОРАДИ КАКВА ПРИЧИНА И С ЧИИ СРЕДСТВА ПРЕЗ 2008 Г. ОТДЕЛ “АРХ. И СТРОИТЕЛСТВО” НА ОБЩИНА БЯЛА, ОБЛ. ВАРНА Е ПРОМЕНИЛ ПУП И Е ВЪВЕЛ В РЕГУЛАЦИЯ НИВИТЕ ОТ ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ГОРИЦА, ОБЩ. БЯЛА, ОБЛ. ВАРНА

3. ЗАЩО КМЕТСТВОТО НА ОБЩИНА БЯЛА, ПРЕДСТАВЯНО ОТ ЗАМ. КМЕТЪТ, ГЛ. АРХИТЕКТ И ЕКОЛОГЪТ НА ОБЩИНАТА, Е ЗАИНТЕРЕСУВАНО И АКТИВНО ЗАЩИТАВА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВО ВИЛНО СЕЛИЩЕ ОТ ФИРМА “ДАРМА ТЕКС”- ГР. БУРГАС В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ГОРИЦА, ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДЕСЕТКИ ПРАЗНИ ХОТЕЛИ В САМИЯ ГР. БЯЛА И ПО КРАЙБРЕЖИЕТО И’.

Умолявам ви, Дами и Господа, ПОМОГНЕТЕ! Помогнете да спасим макар и едно малко късче красота и живот в тази наша изстрадала РОДИНА.

<подписът и името на жалбоподателя свалени по съображения за сигурност>

28 декември 2009 г.
с. Горица,
общ. Бяла,
обл. Варна

Анонимен