Вход потребители

 Карадере вече си има официален филм: „Кецове” (2010). Бях чул за него още в една късна лятна нощ на Горица, където Мария Лалева ми разказа въодушевено, как филмът за малко не спечелил голямата награда на фестивала в Москва, как Жeралдин Чаплин излязла на награждаването по кецове, как Националният филмов център първо дал пари, после си ги взел, или обратното, но въпреки всичко филмът се осъществил. Мария е един от двигателите на кампанията за спасяване на Карадере от застрояване, и се вълнуваше най-вече от уверението за подкрепа, което получила от съ-режисьора и изпълнител на ключова роля Валери Йорданов.  

Този факт заслужава възхищение, тъй като филмът действително си струва. И то далеч не само защото представя красотите край Карадере по начин, който спира дъха. Те, красотите, спират дъха така или иначе. Но аз открих в този филм много повече от панорама на един любим и почти по чудо непокътнат кът на Черноморието.

Открих свобода. Тази, за която всеки, надявам се, мечтае и търси когато е млад, и с чиято загуба сякаш твърде лесно се примиряваме. Свободата да не приемаш мръсотията, посредствеността, силата на парите и бухалките, да бъдеш такъв, какъвто желаеш да бъдеш, и там, където ти е мястото. Свободата да се възхищаваш, да се влюбваш, да твориш, да виждаш хубавото и да го отбраняваш срещу попълзновенията на инвеститори, ченгета, престъпници и политици, които са се обединили за са ти го отнемат. Свободата, чиято територия е там, където морето и брегът се срещат и принадлежи на всички български граждани – поне според текста на Конституцията. И свободата да поканиш човек - Ина Николова - без актьорски опит и образование да изиграе главната роля, и тя да го направи по най блестящ начин.

Плъзнал поглед по красивите природни форми на пеизажа и актрисите, натъкнах се на една препаска от лекота, съшита донякъде от приятната музика, донякъде от ненатрапчивото чувство за хумор, и донякъде от режисурата и актьорската игра, която прави филма приятен за гледане. Но тази препаска пада съвсем естествено, за да разкрие безсрамно и настойчиво някои от най-болезнените проблеми на съвременността, в България, а и другаде по света.

Тук са недоверието, отчуждението, враждебният индивидуализъм, натрапени като стандарт на обществено поведение. Тук са девалвацията на ценностите и духовната пустота на ежедневието. Тук е диктатът на финансово-пазарните интереси над общностните потребности на хората. Тук са беззаконието и бездържавието, облечени в полицейски униформи и въоръжени с карти на службите за сигурност и тежки пистолети. Тук насилието, конфронтацията и боят са естествени форми на общуване, придружени от вулгарност и облаци тютюнев дим.

Харесвам бунтарството и съпротивата срещу конюктурата, сигурно това е и най-силната причина да ми допаднат тези „Кецове”. Филмът не е утопия, напротив, болезнено точно представя действителността, в която мутри с бухалки свалят националния флаг на земята и се разпореждат с конституционно-гарантираната държавна собственост от името на безскрупулни алчни инвеститори. В тази реалност униформените полицаи, призвани да отстояват липсващата държавност, са точно толкова безпомощни, колкото и гражданите, които търсят опора в нея за да съхранят свободата и достойнството си.

Но авторите на „Кецове” не са попаднали в клопката на самоцелния песимизъм маниерното спекулиране с бенадеждността и липсата на перспектива за промяна. Напротив, енергията на филма се генерира от нескончаемото, почти митологично противопоставяне срещу злото, във всичките му разновидности. В него любовта побеждава раздялата, приятелството побеждава примирението, жената побеждава мъжа-насилник, толерантността побеждава расизма. Динамиката на тези победи подготвя зрителя да приеме трагичния край като единствена логична и триумфална развръзка. И в този момент авторите прибягват до ефекта на изненадващия завършек, познат примерно от класическата антиутопия „Бразилия”  (1985), и погрешно приписван на комерсиалност. Всъщност тъкмо този хиперболизиран хепи-енд извежда посланието на „Кецове” от тясно-българския контекст, на едно  универсално човешко ниво. С него си обяснявам и международния триумф на филма. Приятно гледане.

Анонимен

Граждани поискаха оставката на министъра на околната среда и водите Нона Караджова в сайта  на инициативата за спасяване на природен парк "Странджа." Искането се намира на адрес http://savestrandja.ludost.net/. Сред основанията за поисканата оставка е посочен отказът на МОСВ да отмени издаденото през м. март от РИОСВ - Бургас положително становище по екооценка на проект за строеж в местностите Бостан тарла и Светерица, над Кара дере.

Текстът на искането гласи:

Ние гражданите на Република България изпитвам силен срам от лъжите, изказани от Нона Караджова и поведението й през последния месец. Ако за един месец тя успя да нанесе толкова поразии, представете си какво ни чака до края на мандата й! Този Министър и неговият екип са опасни не само за България, те са опасни и за Европа!

Чиста лъжа е, че Натура 2000 води до обезлюдяване на региони, че е оскъпила магистрала с един милиард, че местното население придобива крайно негативно отношение към Натура 2000. Шокиращо е, че Министърът твърди, че не знае какво биоразнообразие има в България и не може да прецени какви отговорности поема - и да праща за решение за след края на мандата си!!! Шокиращо е, че тези лъжи не се казват пред българския народ, а пред Съвета на европейските министри на околна среда!!!! А отказа на България да поеме каквито и да е конкретни ангажименти по отношение на опазването на европейската природа е просто потресаващ.
Действията на Нона Караджова в страната показват чии интереси обслужва
- тези които са довели и ще доведат до застрояване и добив на газ в Странджа, Карадере, Национален парк Пирин, всички планински реки и т.н.

Това са само част от "постиженията" на Нона Караджова през месец юни 2011:

1. Опита без успех да бойкотира Европейската стратегия за биоразнообразието, в т.ч. компрометира строителството на магистрала Струма и на успешното въвеждане на НАТУРА 2000.
(http://forthenature.org/news/2021, http://www.dnevnik.bg/)

2. Изолира природозащитни НПО като представители в експертните съвети на МОСВ (http://www.bluelink.net/index.shtml?x=43404).

3. Не отмени решение на РИОСВ Бургас за застрояване на Карадере, въпреки обещанията на Бойко Борисов (http://karadere.info/case/2011jun10_mosv_otkaz).

4. Разреши на Йордан Цонев от ДПС да застроява Парк Странджа, инвеститор до село Резово е съпругата му Пролетина
(http://www.moew.government.bg/recent_doc/nature/upload/2011/Reshenie_21-OC.pdf)

5. Разреши без оценка за съвместимост и ОВОС проучване за добив на шистов газ от находище Силистар (на брега на Странджа) и на огромна площ в североизточна България

(http://www.bbt.tv/#video_6971, http://www.sozopol.org/)

6. Упорито отказва да даде публичност на резултатите от измерванията на концесията на Юлен АД в Пирин извършени от МОСВ през 2010 г.
(http://forthenature.org/news/2010)

7. Отказва на рибарско сдружение "Балканка" (с 2000 подписка) да въведе мерки за опазване на реките в оценката за съвместимост на плана за ВЕИ и плановете за управление на речните басейни (http://www.dennews.bg/).

8. Мълчалив отказ да спре строителството на поредните 2 ВЕЦа по река Влахина (Пирин) след жалба на рибарско сдружение "Балканка".

9. Не прави нищо да спре неадекватни процедури по оценки за съвместимост, с които Регионалните инспекции по околна среда и води унищожават зоните от Натура 2000 (вече има и унищожена точка от националната система за мониторинг на биологичното разнообразие).

Анонимен