Жалба на Сдружение за дивата природа "Балкани", чрез която се изиска отменяне на решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА, поради пороци на доклада и процедурата за оценка на въздействие върху околната среда. Решението беше отменено от МОСВ в края на 2010 г. За да прочетете пълния текст на жалбата, натиснете заглавието.

До Министъра по околна среда и води
Чрез РИОСВ - Бургас

Ж А Л Б А

Изх. No 0414/30.09.2010
От:
Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Адрес на офис: ул. „Цанко Церковски” No 67, вх. В, ап. 3, София 1421, Тел: 02/ 9631470, Факс:02/ 9633193, Ел.поща: office@balkani.org, Адрес на регистрация: бул.Драган Цанков No 8, 1164 София. Булстат 831467860;
Адрес за кореспонденция: София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх. В, ет. 2, ап.3
www.balkani.org,
представлявано от Александър Дуцов – Председател на Управителния съвет (УС);

Против:

Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА

УВАЖАЕМА
ГОСПОЖО МИНИСТЪР!

Обръщаме се към вас на основание чл.120, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.149 от Административно-процесуалния кодекс.

В предвидения законов срок обжалваме административен акт – Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА. Решението е оповестено на интернет-страницата на РИОСВ - Бургас на 17 септември 2010 г.

Моля да отмените, като незаконосъобразен и неправилен обжалвания административен акт по следните съображения:

Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА е незаконосъобразно, защото:

1. На първо място не е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони да се подлагат на оценка за съвместимост, относно съответните въздействия. По специално порок на обжалваното решение, като краен акт на проведената процедура, е пълната липса на такава оценка по отношение въздействията върху предмета и целите на защитена зона Плаж Шкорпиловци - BG0000100. В дОС на инвестиционното намерение няма никакво споменаване на тази зона, нито впоследствие в мотивационната част на решението.

Това е пряко неизпълнение на императивна законова норма доколкото инвестиционното предложение се намира на около 100 метра от границата на защитената зона, като е сиутиарано непосредствено до река Кара дере и нейните северни склонове, които са част от тази защитена зона.

Нещо повече туристите/хората отсядащи в урбанизираната територия ще навлизат за рекреация и почивка в защитената зона – плажната ивица при река Кара дере, самата долина на река Кара дере.

Вероятните въздействия, чиято сила и значимост не са били взети в предвид и отчтетени по какъвто и да е било начин в рамките на проведената процедура са:
• Прогонване и безпокойство на животински видове и оттам увреждане на жизнеността на популациите им и влошаване на природозащитния статус;
• Засилено хищничество в резултат на привличане в местообитанията на видовете около урбанизираната територия на доместифицирани (кучета, котки) или синатропни (плъхове, лисици и др.) хищници.
• Засилена смъртност на популациите в резултат на събиране на индивиди за домашни любимци – специално по отношение на сухоземните костенурки или пряко унищожаване на индивиди – специално за пъстрия смок.
• Засилено утъпкване на дюнните местообитания в района на Кара дере.

Липсата на оценка на въздействията върху защитена зона Плаж Шкорпиловци - BG0000100 е съществен порок, доколкото коректното извършване на тази оценка би могло да повлияе и измени характера на крайния акт издаден от директора на РИОСВ, както в неговият диспозитив, така и в мотивационната му част.

2. На второ място изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР не са изпълнени и по отношение на въздействията върху предмета и целите на защитена зона Камчийска планина BG0002044.

В рамките на проведената процедурата е бил изготвен дОС отговарящ на формалните изисквания на законодателството по отношение на формата и структурата на доклада.

При прегледа на съдържанието обаче става ясно, че всички изводи и констатации на доклада се опират на едно основно същностно твърдение, а именно че имотите които пряко ще бъдат засегнати от инвестиционното намерение няма местообитания на видове предмет на опазване и следователно инвестиционното предложение няма да окаже никакво влияние. Има още едно съществено и релевантно твърдение на доклада – че всички видове птици опазване в защитената зона обитават горски местообитания.

В крайна сметка в точка 2 от мотивите на обжалването решение е записано, че дОС е оценил преките въздействия върху видовете и техните местообитания, както и всички косвени въздействия върху съседни местобитания.

Двете цитирани по-горе твърдения на дОС, заедно с цитираните мотиви в решението на директора на РИОСВ са неверни, а твърденията в дОС не са подкрепени с никакви доказателства.

По специално:

2.1. Никъде в дОС не е направена оценка на косвените въздействия върху съседните на инвестиционното намерение горски местообитания и видовете предмет на опазване. Такава очевидно липсва и констатациите в точка 2 от мотивите на решение БС - 19- 07/ 15.09.2010г са очевидно неверни.

2.2. Изводите на дОС, че на територията на инвестиционното намерение нито един вид предмет на опазване няма местообитания (трайно затревени и частично захрастени бивши ниви) и че всички видове предмет на опазване са горски е подкрепено с НИКАКВИ научни доказателства. Липсват индикации за реално проведено собствени научни проучвания – описана методика на проучването, полеви резултати и изводи. Липсват каквито и да е било цитати към конкретни научни публикации или непубликувана научна информация. В дОС в главата за използвана методика няма конкретно описание на полева методика, а са цитирани следните документи - Закон за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, произтичащите от тях нормативни документи, „Червена книга на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000”. От всички цитирани източници в нито един от тях няма нито дума за полеви методики за отчитане на птиците. Единствено в „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” има меотодики за класифициране на местообитанията и за оценка на вероятността за гнездене, които не е виднов дОС да са били реално използвани от автора.

2.3. Напротив твърденията на автора, че на територията на инвестиционното намерение нито един вид предмет на опазване няма местообитания и че всички видове предмет на опазване са горски влиза в пряко противоречие с някои от посочените (в текста те никъде не са цитирани) литературни източници. Прилагаме, като доказателство копие от следните общодостъпни и общоизвестни, включтелно за широката публика, научни издания:

• Костадинова, И. и Граматиков, М. (ред). 2007. „Орнитологично важни места в България и Натура 2000”. БДЗП. София – копие от описание на класификация на местообитанията на птиците и по специално на кодове 34, 35, 87, статия за Камчийска планина.
• Костадинова, И. (съст.). 1997. „Орнитологично важни места в България”. БДЗП. София – статия за Камчийска планина.
• Нанкинов, Д., Симеонов, С., Мичев, Т., Иванов, Б. 1997. Фауна на България – том 26. Aves, част II. Институт по зоология – Българска академия на науките. Академично издателство „Проф. Марин Дринов” и издателство „Пенсофт” – статия за обикновената синявица Coracias garrulus.
• Симеонов, С. и Мичев, Т. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.
• Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездещите птици в България. БДЗП. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.

Всички видове за които, като доказателства са представени копия от научните публикации за тяхната биология са предмет на опазване в защитена зона „Камчийска планина”, като в жалбата сме описали единствено гнездящите видове птици, докато следва да е ясно, че като хранително местообитание по време на миграция мястото е местообитание и на всички видове хищни и щъркелови птици предмет на опзване. Както е видно при преглед на тези публикации преди всичко твърдението на автора, че всички видове предмет на опазване са горски видове е явно невярно и показва пълно непознаване биологията на птиците, като цяло.

Цитираните видове могат да се разделят на две групи за които площта на инвестиционното намерение е гнездово местообитание.

Първата група са видове обитаващи тревни местообитания, според класификацията на „Орнитологично важни места в България” и на „Атлас на гнездещите птици в България” това включва: 34 степни и сухолюбиви степни местообитания по варовити терени, 35 тревни съобщества по сухи силикатни терени с разпръснати дървета и храсти, 87 пустеещи земи. Видовете от тази група със сигурност ще бъдат пряко засегнати от инвестиционното намерение, което пряко ще унищожи техните местообитания и следователно ще доведе до намаляване на разпространението им и влошаване на природозащитния им статус. Видовете от тази група са:
• дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra – В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.
• полска бъбрица Anthus campestris – Вида е по широко разпространение, но е предствен и в крайбрежните части.
• черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka. В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.

Втората група видове са свързани с храсталачни местообитания или места с разпръсната растителност от групи и ивици дървета и храсти, като в рамките на инвестиционното намерение вероятно се срещат в по-силно захрастените участъци и по границата с околните гори и с крайречната гора. Част от тези видове също има вероятност да бъдат пряко засегнати, като местообитанието им бъде драстично променено и стане в значителна степен неподходящо за тях, за тези които не са типични синантропи. Видовете от тази група са:
• обикновената синявица Coracias garrulous – вида обитава открити площи, включително обработваеми такива, с единични или ивици дървета или крайречни ивици. Района на инвестиционното намерение е изключително подходящо местообитание за вида и инвестиционното намерение пряко ще унищожи части от разпространението му.
• ястребогушо коприварче Sylvia nisoria – вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Има вероятност да се среща в района на инвестиционното намерения. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• червеногърба сврачка Lanius collurio - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• черночела сврачка Lanius minor - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии, както и в по-открити места с разредена храстова растителност. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• градинска овесарка Emberiza hortulana - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.

В този смисъл доклада за оценка за съвместимост не представя научни данни, които неопровержимо да изключат вероятността от увреждане на местообитания на видовете дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka и следователно не могат да се считат за най-добро научно познание. Нещо повече противно на изводите на дОС, публикуваната научна информация сочи вероятност за намаляване на разпространението на тези видове или за някои от тях най-малко намаляване на жизнеността в рамките на инвестиционното намерение. Член 6 (3) на Директива 92/43 включва в своя смисъл принципа за предпазливост (чл. 147 от договора за създаване на ЕО), като изисква във всеки един случай, когато не може да се отхвърли наличието на въздействия върху предмета и целите, във всички възможни аспекти произтичащи от проекта, решението за оценка на съвместимостта да се основава на това и решението за липса на въздействия да се основава само на най-доброто научно познание и на ясни научни доказателства за липса на въздействия – решение на съда на Европейските общности C-127/02– “Waddenvereniging and Vogelbeschermingsvereniging”.

Нарушаването на тези изисквания е довело до цялостен порок на взеотото решение и по специално до незаконосъобразен диспозитив на решението разрешаващ осъществяване на ИП при реална вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целита на защитена зона Камчиска планина, както и до невярна констатация на точка 2 от мотивите, че дОС е оценил преките въздействия на проекта.

3. На трето място изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР не са изпълнени в частта им да се оценят пълно всички кумулативни въздействия произтичащи от инвестиционното намерение във взаимодействие с други инвестиционни намерения.

Този порок е пряко свързан с неверния извод за липса на въздействия. Направената от нас констатация доказваща противното, императивно води до необходимост да бъде оценено въздействието, както на ниво зона, така и на ниво регион и страна. Тази императивна необходимост пряко произтича от преамбюла на Директива 92/43 посочващ целите на НАТУРА 2000, а именно в параграф десети, според който за възстановяването или запазването на видовете в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа, според приложение 3 на същата Директива залашаща научните критерии за оценка на тази взаимосвързаност, според чл. 32, ал. 2 на ЗБР и според Приложение 1 съответно на Директивата за екологична отговорност 2004/35/ЕО и Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

По специално релевантен е факта, че на територията на региона в който се намира защитена зона Камчийска планина, независимо отчитан като административна единица – област, или отчитан, като Черноморски биогографски регион с граници определени от съвета на Европа в съотвествие с критериите на приложение 3 на Директива 92/43, има масирано унищожаване на открити тревисти местообитания и местообитания с разпръснати храсти и дървета в резултат на издаване на разрешителни за строителство.

Това произтича от факта, че подобно на обжалваното тук решение и процедура, в повечето случаи тези застроявания са били съгласувани след процедура, която не е била основана на научна информация и наличието на местообитания на цитираните в по-горните тчоки видове е било скрито от административния орган. Кумулативния ефект от тези системни нарушения е намаляване на разпространението на видовете за целия регион и оттам неблагоприятен статус на вида.

Тези факти водят и до императивната необходимост нови подобни разрешителни да бъдат издавани за пасища, мери, ливади, изоставени земеделски земи само след като в резултат на оценка на кумулативните въздействия се установи, че на ниво регион не е значително увредено и намаляло разпространението на засегнатите видове птици и следователно не е влошен техния природозащитен статус. Противното води до възможност да не бъдат спазени целите на Директива 92/43. Също така противно на принципите на правото би било на основата на извършени нарушения да се оправдава извършването на последващо нарушение.

По надолу предоставме извлек от зоните, които имат идентичен предмет на опазване със зона „Камчийска планина”, които попадат в Черноморския биогеографски регион и за които би следвало да се направи такава кумулативна оценка преди съгласуване на инвестиционното намерение.

(Таблица 1 е приложена като илюстрация)

Искане:

Уважаема госпожо Министър,

Моля Ви, на основание всички горепосочени от нас пороци, да отмените Решение No БС - 19- 07/ 15.09.2010г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ” В ПИ – 015067; ПИ - 015083, ПИ- 015162, ПИ-015163, ПИ-015164, МЕСТНОСТ „СВЕТЕРИЦА”, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ГОРИЦА, ОБЩИНА БЯЛА, като задължите директора на РИОСВ – Бургас да вземе решение на основание чл. 31, ал. 12, т. 2 на ЗБР, чл. 32, ал. 1 на ЗБР и чл. 28, ал. 1, т.2 на Наредбата за ОС.

Дата: 30.09.2010 г С уважение,

Александър Дуцов
Председател на Управителния съвет (УС)